Home » Новини

Новини

Серия статии на проф. Георги Вайсилов, публикувани миналата седмица в авторитетни световни списания, изясняват ключови въпроси за свойствата на индустриални катализатори

В края на миналата седмица бяха публикувани три статии на проф. Георги Вайсилов в съавторство с проф. Християн Александров (от неговата група по квантовохимични изследвания на материали) и с колеги от Франция и от САЩ, които изясняват протичането на уникален каталитичен процес и свойствата на дефекти в зеолити. И трите статии са публикувани в авторитетни международни списания, Nature Communications (ИФ 14.9), Angewandte Chemie Int. Ed. (ИФ 15.3), и Journal of Materials Chemistry A (ИФ 12.7).

В статията, публикувана в престижното научно списание Nature Communications, чрез квантовохимични изчисления е установен начинът на протичане на процесът на окисление на въглероден оксид до въглероден диоксид от нитрати, катализиран само от зеолит (който не съдържа никакви метали). Уникалното на процеса е температурата, при която протича, -140С, т.е. може да осъществява и на Марс или други отдалечени от Слънцето планети, изградени от силикати. Този процес може да бъде едно от обясненията за наличие на карбонати върху такива космически тела, без да предполага наличие на живот върху тях. Публикацията е във връзка с Националната научна програма ИКТ в НОС, финансирана от МОН.

Следващата статия, публикувана във водещото химическо списание, Angewandte Chemie Int. Ed., доказва решаващата роля на дефектите в структурата на зеолитите, използвани като катализатори в най-мащабния индустриален процес – каталитичния крекинг, при който големи молекули в нефта се разпадат до размери, така че да се използват в бензин, керосин или дизел. Компютърното моделиране, проведено в групата на проф. Вайсилов, показа, че дефектите (силанолни групи) служат като междинно звено за пренос на каталитичния център към молекулите, които трябва да се разпаднат. Без него достъпът на големите молекули до каталитичния център е ограничен, което би забавило химичната реакция. Участието на водещ учен от изследователския отдел на петролната корпорация ТОТАЛ в авторския колектив, показва особената важност на изяснения процес за индустрията.

В третата статия, в едно от авторитетните списания в областта на материалознанието, Journal of Materials Chemistry A, чрез теоретично моделиране на нанозеолитни структури бяха показани вътрешните връзки между характеристиките на силанолните групи като дефекти във вътрешността на наночастицата или върху нейната повърхност, измерени чрез две от най-често използваните спектроскопски техники – инфрачервена спектроскопия и ядрен магнитен резонанс. В изследването са изведени количествени връзки между експериментално измеряемите характеристики, които позволяват точно определяне на типа на силанолните групи, комбинирайки резултатите от двата спектрални метода. Това е особено важно за свойствата на реалните наночастици и техните специфични приложения. Последните две публикации са във връзка с проект EXTREME, финансиран от МОН по Националната научна програма „Европейски научни мрежи“.

Следващата статия, публикувана във водещото химическо списание, Angewandte Chemie Int. Ed., доказва решаващата роля на дефектите в структурата на зеолитите, използвани като катализатори в най-мащабния индустриален процес – каталитичния крекинг, при който големи молекули в нефта се разпадат до размери, така че да се използват в бензин, керосин или дизел. Компютърното моделиране, проведено в групата на проф. Вайсилов, показа, че дефектите (силанолни групи) служат като междинно звено за пренос на каталитичния център към молекулите, които трябва да се разпаднат. Без него достъпът на големите молекули до каталитичния център е ограничен, което би забавило химичната реакция. Участието на водещ учен от изследователския отдел на петролната корпорация ТОТАЛ в авторския колектив, показва особената важност на изяснения процес за индустрията.

В третата статия, в едно от авторитетните списания в областта на материалознанието, Journal of Materials Chemistry A, чрез теоретично моделиране на нанозеолитни структури бяха показани вътрешните връзки между характеристиките на силанолните групи като дефекти във вътрешността на наночастицата или върху нейната повърхност, измерени чрез две от най-често използваните спектроскопски техники – инфрачервена спектроскопия и ядрен магнитен резонанс. В изследването са изведени количествени връзки между експериментално измеряемите характеристики, които позволяват точно определяне на типа на силанолните групи, комбинирайки резултатите от двата спектрални метода. Това е особено важно за свойствата на реалните наночастици и техните специфични приложения. Последните две публикации са във връзка с проект EXTREME, финансиран от МОН по Националната научна програма „Европейски научни мрежи“.


Лятна Школа “Innovations and Applied Aspects (Studies) of Colloid and Interface Science”, 14-16 юли, 2021 г., Св. св. Константин и Елена, Варна, България

Първата  школа “Innovations and Applied Aspects (Studies) of Colloid and Interface Science”ще бъде  организирана в периода 14-16 юли, 2021г. в курорта Св. Константин и Елена, Варна, България.  В школата ще участват млади учени от Софийски университет, a лектори ще бъдат учени, както от СУ, така и от партньорските организации. От ЕНТ, Цюрих – проф. Лусио Иса, др. Робърт Стайл и Александър Бейлс, а от Универистета в Барселона – Проф. Йосеп Пугмарти и Алберт Бруи.

Заявка за участие може да бъде подадена на extreme@chem.uni-sofia.bg.

____________________________________________________________________________________________________________________________

Работна среща “Colloid and interface research & innovations”, 18-21 юли, 2021 г., Св. св. Константин и Елена, Варна, България

В рамките на проект EXTREME, финансиран от Министерството на образованието и науката в рамките на Националната програма „Европейски научни мрежи“,  ще бъде проведена Първа работна среща “Colloid and interface research & innovations “ от 18 до 21 юли, 2021 г. в курорта Св. Константин и Елена, Варна, България. В нея участие с научни доклади ще вземат учени от трите партньорски организации на проекта – Софийски университет ”Св. Кл. Охридски“, България, който е и координатор на проекта, Департаментът по материалознание, ETH, Цюрих, Щвейцария и Факултета по химия, Университет в Барселона, Испания.

Заявка за участие може да бъде подадена чрез изпращане на абстракт за устен доклад на extreme@chem.uni-sofia.bg.


Покана, изтеглете тук.
Бланка за абстракт, изтеглете тук.

Translate »